ИЗМЛЪ̀ЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; измлъ̀зна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. 1. Изплъзвам се. Измлъзвам се като риба. Н. Геров, РБЯ II, 235.
2. Измъквам се, изнизвам се отнякъде. А аз зех пак да се измлъзвам и да не обаждам. Но вече беше прекъснато; с още едно заплашвание извади той от мене всичко, което му трябаше да знае. Св. Миларов, СЦТ, 34. – Да му е халал мулето ми – произнесе Милчо и измлъзна са из града, като са оправи пешком къде Шумен. Ил. Блъсков, ЗК, 127. Тласко ся измлъзна като змия и излезе от стаята, а нея остави смаяна. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 194–195.